Последен шанс да си отида
От колко време искам това да чуя,
а сега всеки звук спирам,
глава отвръщам, но устните ми пак са в твоите,
искам да избягам, но те не ми дават.
И със затворени очи пак в тебе гледам.
Ръцете ти по мен пак се плъзгат
и бавно хлътвам... Късно е... И се предавам, а знам,
ще боли...
Не ми казвай колко много ме искаш!
Не ми казвай какво става, като мина покрай теб!
Не ми казвай, не убивай последния шанс да си отида.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Софийската Софиянка Все права защищены
