Последен шанс да си отида
От колко време искам това да чуя,
а сега всеки звук спирам,
глава отвръщам, но устните ми пак са в твоите,
искам да избягам, но те не ми дават.
И със затворени очи пак в тебе гледам.
Ръцете ти по мен пак се плъзгат
и бавно хлътвам... Късно е... И се предавам, а знам,
ще боли...
Не ми казвай колко много ме искаш!
Не ми казвай какво става, като мина покрай теб!
Не ми казвай, не убивай последния шанс да си отида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
