27 янв. 2010 г., 21:01

Последен танц 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
850 0 0
Помня преди да ме напуснеш ти,
как сърцето ми бе свито и как ме болеше,
нещо все ми подсказваше,
нещо вътре в мен ми шептеше,
че е дошъл деня и ти си с друга вече…
Напусна ме, остави ме сама,
назад не се обърна, не ме прегърна…
Сега след 2 години дошъл си да търсиш топлина,
но не да ме обичаш, а просто така…
Покани ме на танц, на онази наша тъжна песен,
прегърна ме, силно и нежно и така копнежно,
но за мен това е нашият последен танц,
танц който ти не ми подари преди…
Аз те обичах горещо, а ти тогава ме остави,
не търси от мен вече топлина,
жена ти те чака вече в дома…
И аз на друг съм дала сърцето си вече,
а този танц ще помня вечно,
последният танц на любовта,
която ме остави сама преди време…
Последен танц, последен спомен,
последната светлина нека угасне,
от тебе не искам нищичко вече…
Ти ми се издължи нали с последният танц,
ме срази, за последно после бързо си тръгни,
не няма да видиш сълзи, за теб отдавна не ме боли…


© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »