11 сент. 2016 г., 13:24

Последици и ненаучени уроци

650 0 1

Чифт очи ще те пронижат,

отляво, в памучно мекото на твоята душа,

в прозрачността на тълпата ще те намират,

безгласно тихо  с острие-чувството за вина,

бездушността ти те безжалостно раздират,

проправят си път през слоеве,напластена сивота

най-навътре, до истинското ти аз, ще достигнат,

приготви се за неизбежната съдба.

Чифт очи ще те пронижат,

а ти ще си бетон, облъчен от радиовълна.

 

Чифт очи ще те пронижат,

оглеждай се, тръпни, очаквай очите на сърна,

ролите незнайно как съдбовно се преобръщат,

хищникът ще влезе в клопката на моралната игра,

дулото им необезопасените ти места ще намират,

параноично ще те гъделичкат по дължината на гърба,

като игли по тялото ти дълбоко ще пробиват,

неизбежно е да бягаш, ще се парализираш от страха.

Чифт очи ще те пронижат,

ще те изправят пред трибунал, в търсене на справедливостта.

 

Чифт очи ще те пронижат,
за да ти припомнят,

че премълчаването взима формата на лъжа, 

а бездействието се трансформира във вина.

Чифт очи ще те пронижат,

за да ти припомнят 

за празнотата на думите ти 

и неспазването на обещанията.

Чифт очи ще те пронижат

и знай, че моите ще са

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само финалът не ми хареса. Някак се губи общовалидността на твърдението А е хубаво всеки да види едни такива очи поне един път в живота си... Всъщност, такива очи виждаме навсякъде... Живеят в нас, и в най-коравосърдечните хора дори живеят. Опитват се да ни променят - най-страшното оръжие на света - на осъзнатата болка. Харесах.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...