Последна цигара
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам!
Ще те оставя само да се мъчиш и чудиш,
Да видиш какво ми е, от мен да се будиш.
Да няма слънце в дните ти, за което да се „закачиш“,
Да живееш в празнота и страх да не се заличиш.
Ще идвам от време на време,
Ей така, да си говорим... за мене... и тебе!
Да запалим по цигара, да ни погребе.
Да ни превърне слети... във едно дете?
Да бъде с мойто голямо сърце и твойте фатални очи,
И да не обича... както обичаш ти!
Да гледа силно и безстрашно като тебе,
И да те пази... както пазя аз твоето небе.
Това сме аз и ти: тела – ангелски, души – демонски.
Ще изживеем ли някога нашта любов... истински?
Знаеш ли, обичам те, не давай да си тръгвам!
Последна цигара паля... но кого ли залъгвам...
01.10.2015г.
© l.panterrra Все права защищены
Радвам се, че съм те "спечелила" по някакъв начин. Благодаря за искрените думи!
Поздрави и от мен!