С рокля лилава дойде в дома ми,

да си красива в последната нощ,

да спираш дъха ми, пленяваш ума ми,

един миг щастлив и тъй истински, мощен. 

Вино и танци и твойта усмивка,

всичко е истинско последен път,

двамата с теб си споделяме всичко,

публиката на любовта ни голяма –

Той ръкопляска ни сега за последно,

спираме, гледаме се и мълчим,

умислени погледи в стените нещо поредно,

целуват се след това с блясъци наште очи.   

Да се разделим навярно е време,

казали са всяко нещо има своя край,

това е с красиви неща несъмнено,

нали много скоро ще свърши и май.

Утре ще си от мене далече,

утре поемаш ти по своя път,

но щом от дома ми си тръгваш щастлива

тогава и аз тъй щастлив ще посрещна денят.

Тръгна си ти с усмивка оттука,

лилавият цвят блести в нощта,

дълго остават последните звукове,

въздъхнах че няма я веч любовта.

Лятото може би аз сам ще посрещна,

също самотно дъжда есента,

от спомен за обич ще стане горещо,

зная какво да чувстваш ти и самота.

Каквото реши оставям на съдбата,

аз и преди тъй самотен съм бил,

но не боли никога в душата,

жената до мен ако не я боли.

Всяка жена трябва да е щастлива,

мъжете без да я раняваме можем, нали,

усмивка а не сълзи й отива,

щом тя е усмихната нищо в нас не боли.

                                              31.01.18