С рокля лилава дойде в дома ми,
да си красива в последната нощ,
да спираш дъха ми, пленяваш ума ми,
един миг щастлив и тъй истински, мощен.
Вино и танци и твойта усмивка,
всичко е истинско последен път,
двамата с теб си споделяме всичко,
публиката на любовта ни голяма –
Той ръкопляска ни сега за последно,
спираме, гледаме се и мълчим,
умислени погледи в стените нещо поредно,
целуват се след това с блясъци наште очи.
Да се разделим навярно е време,
казали са всяко нещо има своя край,
това е с красиви неща несъмнено,
нали много скоро ще свърши и май.
Утре ще си от мене далече,
утре поемаш ти по своя път,
но щом от дома ми си тръгваш щастлива
тогава и аз тъй щастлив ще посрещна денят.
Тръгна си ти с усмивка оттука,
лилавият цвят блести в нощта,
дълго остават последните звукове,
въздъхнах че няма я веч любовта.
Лятото може би аз сам ще посрещна,
също самотно дъжда есента,
от спомен за обич ще стане горещо,
зная какво да чувстваш ти и самота.
Каквото реши оставям на съдбата,
аз и преди тъй самотен съм бил,
но не боли никога в душата,
жената до мен ако не я боли.
Всяка жена трябва да е щастлива,
мъжете без да я раняваме можем, нали,
усмивка а не сълзи й отива,
щом тя е усмихната нищо в нас не боли.
31.01.18
© Явор спасов Всички права запазени