26 апр. 2011 г., 20:06

Последна нощ

1K 0 7

Не ми се пише тази нощ.

И дишането ми е някак си насила.

А вън звездите с пълна мощ

озаряват небосвода свилен.

 

Не ми се пие тази нощ.

И сърцебиенето ми замира.

А вън звездите с пълна мощ

разкъсват мрак ефирен.

 

Не ми се смее тази нощ.

Не мога и да плача.

А вън звездите с пълна мощ

изгарят облаците в здрача.

 

Не ми се иска тази нощ

да живея, нито да обичам.

А вън звездите с пълна мощ

идващото утро до последен лъч отричат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...