26.04.2011 г., 20:06

Последна нощ

1K 0 7

Не ми се пише тази нощ.

И дишането ми е някак си насила.

А вън звездите с пълна мощ

озаряват небосвода свилен.

 

Не ми се пие тази нощ.

И сърцебиенето ми замира.

А вън звездите с пълна мощ

разкъсват мрак ефирен.

 

Не ми се смее тази нощ.

Не мога и да плача.

А вън звездите с пълна мощ

изгарят облаците в здрача.

 

Не ми се иска тази нощ

да живея, нито да обичам.

А вън звездите с пълна мощ

идващото утро до последен лъч отричат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...