Не ми се пише тази нощ.
И дишането ми е някак си насила.
А вън звездите с пълна мощ
озаряват небосвода свилен.
Не ми се пие тази нощ.
И сърцебиенето ми замира.
А вън звездите с пълна мощ
разкъсват мрак ефирен.
Не ми се смее тази нощ.
Не мога и да плача.
А вън звездите с пълна мощ
изгарят облаците в здрача.
Не ми се иска тази нощ
да живея, нито да обичам.
А вън звездите с пълна мощ
идващото утро до последен лъч отричат.
© Виктория Стоянова Всички права запазени