13 янв. 2010 г., 20:06

Последна нощ

946 0 2

     Посвещавам на
                  Стоян! 
 

Тази нощ бе нощ последна,
на масата ти стоеше срещу мен,
тъжно във очите ме погледна,
без да знам, че това ще е последният ни ден!

Бяхме заедно, но тръгнах си по-рано,
а как исках заедно да умрем,
тогава може би навярно
истински приятели щяхме да се наречем.

Честичко за тебе аз плача,
не искам да го крия и не ме е срам,
понякога едвам-едвам мъчително се влача,
защото някак си, приятелю, съм сам.

Сега е друго... тихо е и самотно даже.
Без теб животът ми е друг!
Как искам пак, ах, само как искам
ти да бъдеш отново тук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много затрогващо
  • Много тъжно,но и истинско...Приятелската липса е най-тежка,но трябва да сме силни,заради тези,който не са до нас вече...Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...