Jan 13, 2010, 8:06 PM

Последна нощ

  Poetry » Other
942 0 2

     Посвещавам на
                  Стоян! 
 

Тази нощ бе нощ последна,
на масата ти стоеше срещу мен,
тъжно във очите ме погледна,
без да знам, че това ще е последният ни ден!

Бяхме заедно, но тръгнах си по-рано,
а как исках заедно да умрем,
тогава може би навярно
истински приятели щяхме да се наречем.

Честичко за тебе аз плача,
не искам да го крия и не ме е срам,
понякога едвам-едвам мъчително се влача,
защото някак си, приятелю, съм сам.

Сега е друго... тихо е и самотно даже.
Без теб животът ми е друг!
Как искам пак, ах, само как искам
ти да бъдеш отново тук!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

  • много затрогващо
  • Много тъжно,но и истинско...Приятелската липса е най-тежка,но трябва да сме силни,заради тези,който не са до нас вече...Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....