Посвещавам на
Стоян!
Тази нощ бе нощ последна,
на масата ти стоеше срещу мен,
тъжно във очите ме погледна,
без да знам, че това ще е последният ни ден!
Бяхме заедно, но тръгнах си по-рано,
а как исках заедно да умрем,
тогава може би навярно
истински приятели щяхме да се наречем.
Честичко за тебе аз плача,
не искам да го крия и не ме е срам,
понякога едвам-едвам мъчително се влача,
защото някак си, приятелю, съм сам.
Сега е друго... тихо е и самотно даже.
Без теб животът ми е друг!
Как искам пак, ах, само как искам
ти да бъдеш отново тук!
© Илия Кузев Todos los derechos reservados