14 окт. 2009 г., 22:04

Последна нощ

821 0 0

Влизам в стаята,

а леглото отрупано с листенца от рози.

Лунна светлина нахлува през прозореца,

усещам нежен ветрец да гали лицето ми.

 

Ти пристъпваш към мен,

подаваш ми чашата.

Поглеждаш в очите ми,

отпиваме с тебе от виното.

 

Хвърлям дрехите си на пода

и ти твоите също.

Докосваш ме, аз цяла потръпвам,

оставям се в твоите ръце...

 

Целуваш ме,

усещам се истинска.

Знам, че е само за тази нощ,

но до утре люби ме..

...

Поне тази нощ, нека бъда обичана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Буюклиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...