14.10.2009 г., 22:04

Последна нощ

814 0 0

Влизам в стаята,

а леглото отрупано с листенца от рози.

Лунна светлина нахлува през прозореца,

усещам нежен ветрец да гали лицето ми.

 

Ти пристъпваш към мен,

подаваш ми чашата.

Поглеждаш в очите ми,

отпиваме с тебе от виното.

 

Хвърлям дрехите си на пода

и ти твоите също.

Докосваш ме, аз цяла потръпвам,

оставям се в твоите ръце...

 

Целуваш ме,

усещам се истинска.

Знам, че е само за тази нощ,

но до утре люби ме..

...

Поне тази нощ, нека бъда обичана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...