14.10.2009 г., 22:04 ч.

Последна нощ 

  Поезия
619 0 0
Влизам в стаята,
а леглото отрупано с листенца от рози.
Лунна светлина нахлува през прозореца,
усещам нежен ветрец да гали лицето ми.
Ти пристъпваш към мен,
подаваш ми чашата.
Поглеждаш в очите ми,
отпиваме с тебе от виното.
Хвърлям дрехите си на пода
и ти твоите също.
Докосваш ме, аз цяла потръпвам,
оставям се в твоите ръце... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Буюклиева Всички права запазени

Предложения
  • Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • Моя лоша любов, пощади ме. Не убивай момчето у мен. То единствено тебе си има. И без теб няма нощ, н...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...

Още произведения »