14 oct 2009, 22:04

Последна нощ

  Poesía
820 0 0

Влизам в стаята,

а леглото отрупано с листенца от рози.

Лунна светлина нахлува през прозореца,

усещам нежен ветрец да гали лицето ми.

 

Ти пристъпваш към мен,

подаваш ми чашата.

Поглеждаш в очите ми,

отпиваме с тебе от виното.

 

Хвърлям дрехите си на пода

и ти твоите също.

Докосваш ме, аз цяла потръпвам,

оставям се в твоите ръце...

 

Целуваш ме,

усещам се истинска.

Знам, че е само за тази нощ,

но до утре люби ме..

...

Поне тази нощ, нека бъда обичана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Буюклиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....