Влизам в стаята,
а леглото отрупано с листенца от рози.
Лунна светлина нахлува през прозореца,
усещам нежен ветрец да гали лицето ми.
Ти пристъпваш към мен,
подаваш ми чашата.
Поглеждаш в очите ми,
отпиваме с тебе от виното.
Хвърлям дрехите си на пода
и ти твоите също.
Докосваш ме, аз цяла потръпвам,
оставям се в твоите ръце...
Целуваш ме,
усещам се истинска.
Знам, че е само за тази нощ,
но до утре люби ме..
...
Поне тази нощ, нека бъда обичана...
© Марина Буюклиева Todos los derechos reservados