Последна песен

Поэзия » Любовная

1.7K 18 40

Мълчанието понякога е смърт,

щом пролетта е тиха изневяра...

Животът ми намира сетен път,

а може би себе си повтарям?

Ти беше пролетен лист,

който в душата ми разцъфва –

отронен стон кристалночист

все още в мене не заглъхва!

Недей,прости,нима така

ще остана в теб виновен?

Плаче дъждовната дъга...

Мълчат небесните покрови.

Обичам те!Слънцето искри

в любимото си постоянство.

Изгряват утринни зари

в наранените пространства...

И тъй, неистово вървя!

Миналото трудно се завръща.

Край мен притихнали нивя...

Душата ми е самотна къща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря ви Цветенце, Шефа и Лидия за споделеното мнение за това стихотворение и поздравите!
Приемете моите приятелски пожелания за успех!

2019-06-02T04:36:40+03:00
Ida-L (Лидия)

И това се случва, и се помни...

2019-05-31T11:09:45+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Така е! Благодаря и аз ти пожелавам слънчеви и топли за душата дни, усмихнато настроение и красиви, спокойни вечери!

2019-05-31T09:33:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за вниманието и коментара, Цветенце!
Има една народна мъдрословица:"Не търси сламката в моето око,а извади гредата от твоето!"
Мисля, че това е нужно: чувството за баланс,е мерило за егото човешко.
Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех и много летни вълнения!
За предпочитане, такива с положителна енергия!

2019-05-31T08:30:22+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

По повод коментара на Antoan се замислих, че ние хората често търсим вината, но защо като всички правим грешки? Защо не обръщаме повече внимание на доброто , което носим? Много хубаво стихотворение! Поздравления!

2019-05-31T00:25:04+03:00