18 янв. 2019 г., 04:34

Последна песен

1.7K 18 40

Мълчанието понякога е смърт,

щом пролетта е тиха изневяра...

Животът ми намира сетен път,

а може би себе си повтарям?

 

Ти беше пролетен лист,

който в душата ми разцъфва –

отронен стон кристалночист

все още в мене не заглъхва!

 

Недей,прости,нима така

ще остана в теб виновен?

Плаче дъждовната дъга...

Мълчат небесните покрови.

 

Обичам те!Слънцето искри

в любимото си постоянство.

Изгряват утринни зари

в наранените пространства...

 

И тъй, неистово вървя!

Миналото трудно се завръща. 

Край мен притихнали нивя...

Душата ми е самотна къща.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Цветенце, Шефа и Лидия за споделеното мнение за това стихотворение и поздравите!
    Приемете моите приятелски пожелания за успех!
  • И това се случва, и се помни...
  • Така е! Благодаря и аз ти пожелавам слънчеви и топли за душата дни, усмихнато настроение и красиви, спокойни вечери!
  • Благодаря за вниманието и коментара, Цветенце!
    Има една народна мъдрословица:"Не търси сламката в моето око,а извади гредата от твоето!"
    Мисля, че това е нужно: чувството за баланс,е мерило за егото човешко.
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех и много летни вълнения!
    За предпочитане, такива с положителна енергия!
  • По повод коментара на Antoan се замислих, че ние хората често търсим вината, но защо като всички правим грешки? Защо не обръщаме повече внимание на доброто , което носим? Много хубаво стихотворение! Поздравления!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...