Последна песен
Мълчанието понякога е смърт,
щом пролетта е тиха изневяра...
Животът ми намира сетен път,
а може би себе си повтарям?
Ти беше пролетен лист,
който в душата ми разцъфва –
отронен стон кристалночист
все още в мене не заглъхва!
Недей,прости,нима така
ще остана в теб виновен?
Плаче дъждовната дъга...
Мълчат небесните покрови.
Обичам те!Слънцето искри
в любимото си постоянство.
Изгряват утринни зари
в наранените пространства...
И тъй, неистово вървя!
Миналото трудно се завръща.
Край мен притихнали нивя...
Душата ми е самотна къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
