Последна публика
С кокошите си глупави зеници
се втренчва в нея сетният й час.
И пак и заразказва скришом вица
за примата с изгубения глас...
А в кичурите ярост по челото,
от гъдела на хумора зловещ
усеща как изнизва се билОто,
да стори път на свършващото днес!
Сукманът й копринено-сатенен
пристяга я в пресипналата гръд!
А плочата по орбитата стене,
излязла от безупречния път!
Сопрановата партия завършва.
На сцената е струпан само прах.
Остава тук очите си да бърше
единствено прислугата.
От страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
