катеринарина (Катя)
331 972
25.10.2007 г., 23:31 ч.

Последна публика 

  Поезия
663 0 15

С кокошите си глупави зеници

се втренчва в нея сетният й час.

И пак и заразказва скришом вица

за примата с изгубения глас...

А в кичурите ярост по челото,

от гъдела на хумора зловещ

усеща как изнизва се билОто,

да стори път на свършващото днес!

Сукманът й копринено-сатенен

пристяга я в пресипналата гръд!

А плочата по орбитата стене,

излязла от безупречния път!

Сопрановата партия завършва.

На сцената е струпан само прах.

Остава тук очите си да бърше

единствено прислугата.

От страх.

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??