С кокошите си глупави зеници
се втренчва в нея сетният й час.
И пак и заразказва скришом вица
за примата с изгубения глас...
А в кичурите ярост по челото,
от гъдела на хумора зловещ
усеща как изнизва се билОто,
да стори път на свършващото днес!
Сукманът й копринено-сатенен
пристяга я в пресипналата гръд!
А плочата по орбитата стене,
излязла от безупречния път! ...