23 апр. 2012 г., 09:58

Последна сълза

1K 0 0

 

Погледни - на земята лежи,

безжизнен труп на момче.

Вървяло е сякаш със дни

да скрие някак своето сърце.

 

В нищото уморено се спрял

да остави поредна сълза.

Нея отронена в пясъка вплел,

да блести за други в нощта.

 

Уви, с тъгата, скоро разбрал -

последна била е тази сълза.

По следите му бързо вървял,

владетел злокобен - Смъртта.

 

Безкористно тя през него премина,

за миг до рани гърдите раздра.

И със своите грозни премръзнали пръсти

сърцето туптящо прибра.

 

А момчето за сбогом с кърви в земята написа

до онази блестяща последна сълза:

„Към тебе вървях, моя красива любов,

ала ти ме стигна бързо сама.

Студена издълба в гърдите ми ров,

за да мога очи в очи... Накрая с теб да заспя.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...