16 окт. 2023 г., 17:59

Последната цигарка за деня

319 3 1

ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ

 

… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,

присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,

допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –

едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен,

понеже знам, че радостите скъдни отдавна отлетели са при друг,

 

дори не се надявам да се сбъдне мечтата ми – Бог да ме зърне тук!

Понякога през облака надзърта – и: – Лека нощ! – веднъж ми пожела.

И аз – тъй както мислех се за мъртъв, поникнаха ми ангелски крила!

Спрях бирата! – на билкова запарка туй стихче съчиних го вдъхновен –

щом пална си последната цигарка, присяда Бог на пейката до мен.

 

12 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 35 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...