Oct 16, 2023, 5:59 PM

Последната цигарка за деня

  Poetry
318 3 1

ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ

 

… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,

присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,

допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –

едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен,

понеже знам, че радостите скъдни отдавна отлетели са при друг,

 

дори не се надявам да се сбъдне мечтата ми – Бог да ме зърне тук!

Понякога през облака надзърта – и: – Лека нощ! – веднъж ми пожела.

И аз – тъй както мислех се за мъртъв, поникнаха ми ангелски крила!

Спрях бирата! – на билкова запарка туй стихче съчиних го вдъхновен –

щом пална си последната цигарка, присяда Бог на пейката до мен.

 

12 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 35 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...