16 oct 2023, 17:59

Последната цигарка за деня

  Poesía
321 3 1

ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ

 

… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,

присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,

допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –

едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен,

понеже знам, че радостите скъдни отдавна отлетели са при друг,

 

дори не се надявам да се сбъдне мечтата ми – Бог да ме зърне тук!

Понякога през облака надзърта – и: – Лека нощ! – веднъж ми пожела.

И аз – тъй както мислех се за мъртъв, поникнаха ми ангелски крила!

Спрях бирата! – на билкова запарка туй стихче съчиних го вдъхновен –

щом пална си последната цигарка, присяда Бог на пейката до мен.

 

12 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 35 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...