20 мар. 2008 г., 12:30

Последната дума

1.3K 0 36
Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!

Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.

Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. Уви.
..............
Ще преглътна последната дума. Но от нея най-много боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак видях себе си и ...,се разплаках,...заболя ме...,да от неисказаното БОЛИ повече,отколкото от казаното!!...
  • Браво!
  • Искрени поздрави за оргиналната идея.
  • Права си, интернет събира хората, но ги оставя разделени. Поздрави!!!
  • Благодаря ви, приятели!

    п.п.Вальо, стиха претърпя малки корекции. Слаби места които не бях забелязала. Благодарение на Тома. Не мисля, че трябва да се публикува наново (както правят някои).
    Радвам се, че си го прочел точно в този вариант и ти благодаря за милите думи!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...