20.03.2008 г., 12:30

Последната дума

1.3K 0 36
Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!

Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.

Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. Уви.
..............
Ще преглътна последната дума. Но от нея най-много боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак видях себе си и ...,се разплаках,...заболя ме...,да от неисказаното БОЛИ повече,отколкото от казаното!!...
  • Браво!
  • Искрени поздрави за оргиналната идея.
  • Права си, интернет събира хората, но ги оставя разделени. Поздрави!!!
  • Благодаря ви, приятели!

    п.п.Вальо, стиха претърпя малки корекции. Слаби места които не бях забелязала. Благодарение на Тома. Не мисля, че трябва да се публикува наново (както правят някои).
    Радвам се, че си го прочел точно в този вариант и ти благодаря за милите думи!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...