19 мар. 2008 г., 07:38

Последната стотинка...

Поэзия

1.5K 3 30

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете.
Тишината диша безразличнo.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.
За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първо и последно преброяване.
Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

!

2012-09-18T20:20:57+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Недостижима си, защото си истинска! Никой не може като тебе, колкото и да опитва - фалшиво е.
Прегръд!***

2012-02-13T19:53:32+02:00
Mariq_Vergova (Мария Вергова)

!!!

2011-05-28T20:04:21+03:00
azsamata (Галя Анчева)

!!!!!!!!!!!!!!...... ти си като оголена жица, убийствен ток и пряка връзка...душа - сълзи..всичко друго изчезва от проклетия свят като те чета

2008-05-22T10:43:55+03:00
KLAAS (Валери Янев)

Край...за днес толкова...това ме довърши...
явно капацитета ми е 2 стиха на ден...как насищаш само!
ужасно е да знаеш, че има толкова висок връх - а по-ужасно е да знаеш, че е възможен за хората...момче - ти защо си долу?...

2008-04-09T00:49:39+03:00