За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете.
Тишината диша безразличнo.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.
За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първо и последно преброяване.
Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.
Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.
2006
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены