13 авг. 2007 г., 21:40

Последни думи

1.1K 0 1
Нощта е тиха, а сърцето празно,
последни думи за теб редя,
сърцето болно без любов умира,
не може да забрави своята вина!

Роднини, приятели, познати ми помагат сега,
но понякога не е достатъчно това!
Имам нужда от любовтата ти силна,
имам нужда само от теб - да те прегърна...

С друга споделяш твоите мечти,
преплетени сега са вашите съдби,
на друга даваш това, което искам аз,
ти забрави за всичко, случило се между нас!

Но аз не мога! Нима лесно е това?
Нима мога да забравя твоите слова?
Нощите, в които будни сме седяли,
животът, който две години сме деляли?

Не! Не мога да забравя за това,
но ще те оставя да си щастлив с нея,
аз ще плача, ще страдам и ще полудявам дори,
но една мисъл жива ще ме държи - че си щастлив с нея ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не страдай по изгубеното, Елен!
    Вдигни глава и продължи напред!
    Поздравче!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...