Aug 13, 2007, 9:40 PM

Последни думи

  Poetry
1.1K 0 1
Нощта е тиха, а сърцето празно,
последни думи за теб редя,
сърцето болно без любов умира,
не може да забрави своята вина!

Роднини, приятели, познати ми помагат сега,
но понякога не е достатъчно това!
Имам нужда от любовтата ти силна,
имам нужда само от теб - да те прегърна...

С друга споделяш твоите мечти,
преплетени сега са вашите съдби,
на друга даваш това, което искам аз,
ти забрави за всичко, случило се между нас!

Но аз не мога! Нима лесно е това?
Нима мога да забравя твоите слова?
Нощите, в които будни сме седяли,
животът, който две години сме деляли?

Не! Не мога да забравя за това,
но ще те оставя да си щастлив с нея,
аз ще плача, ще страдам и ще полудявам дори,
но една мисъл жива ще ме държи - че си щастлив с нея ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елен Ривес All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не страдай по изгубеното, Елен!
    Вдигни глава и продължи напред!
    Поздравче!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...