Последни думи
дъждът ги повтаря, във вятъра екват...
Казвам го, дори в последния ми миг,
последните ми думи... и дъхът ми секва...
и се чува вик. Ах какъв последен миг,
каква картина ясна в очите ми проблесна...
твоето лице... захласнат гледах, но не как умирам,
а гледах теб... и с тази картина в рая ще ида...
а може би долу, в пакъла...
но и там твоето лице
ще ми вдъхва смелост и кураж,
и твоята красота ще ми напомня часовете,
прекарани пред твоята снимка...
и, да... така ще стане...
загинал без вкуса на твоята любов...
и все пак за нещо живял -
за да те обича!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Серафим Аянски Все права защищены