Обичам те! Думите ми в мрака отекват,
дъждът ги повтаря, във вятъра екват...
Казвам го, дори в последния ми миг,
последните ми думи... и дъхът ми секва...

и се чува вик. Ах какъв последен миг,
каква картина ясна в очите ми проблесна...
твоето лице... захласнат гледах, но не как умирам,
а гледах теб... и с тази картина в рая ще ида...

а може би долу, в пакъла...
но и там твоето лице
ще ми вдъхва смелост и кураж,
и твоята красота ще ми напомня часовете,
прекарани пред твоята снимка...
и, да... така ще стане...
загинал без вкуса на твоята любов...
и все пак за нещо живял -
за да те обича!