Последни ноти
Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон,
редят молитвена симфония,
насред съсухрени треви.
Вдянала конец от сламки
в борова игла, Есен шие
одеяло от окапали листа.
Скърца портата нагнила,
щрака катинар ръждив,
тръгнала е за оттатък,
къмто зимния си двор.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
