Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон,
редят молитвена симфония,
насред съсухрени треви.
Вдянала конец от сламки
в борова игла, Есен шие
одеяло от окапали листа.
Скърца портата нагнила,
щрака катинар ръждив,
тръгнала е за оттатък,
къмто зимния си двор.
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
