Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон,
редят молитвена симфония,
насред съсухрени треви.
Вдянала конец от сламки
в борова игла, Есен шие
одеяло от окапали листа.
Скърца портата нагнила,
щрака катинар ръждив,
тръгнала е за оттатък,
къмто зимния си двор.
© Misteria Vechna Всички права запазени