16.10.2018 г., 16:30 ч.

Последни ноти 

  Поезия » Пейзажна
510 1 8

Гальовно стържат тишината

на ситното ренде. Допяват

сетни си строфи за мелодични топлини.

Щурците още чакат милост,

на слънчев благосклон,

редят молитвена симфония,

насред съсухрени треви. 

 

Вдянала конец от сламки

в борова игла, Есен шие

одеяло от окапали листа. 

Скърца портата нагнила, 

щрака катинар ръждив, 

тръгнала е за оттатък, 

къмто зимния си двор. 

 

 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??