Последни ноти
Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон,
редят молитвена симфония,
насред съсухрени треви.
Вдянала конец от сламки
в борова игла, Есен шие
одеяло от окапали листа.
Скърца портата нагнила,
щрака катинар ръждив,
тръгнала е за оттатък,
къмто зимния си двор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
