25 янв. 2009 г., 08:33

Последни погледи

1K 0 3
 

Косите ми миришат на цигари. Дим.

По тялото попил е ароматът на тъма.

В очите се разливат чаши. Парафин.

Топи се тялото ми в огън от свещта.

 

Дихание. Пропуква се ледът отдолу.

И шумът рисува облаци, ала без дъжд.

Порязах се. В сатена легнала и гола.

Бях истинска. Във фалш облечен мъж.

 

И студ лъха от душата. Бедна рима.

Спомени изстиват, есен от следобеди.

Поисках да съм с него. Бях любима.

 Разменила не обич, а (последни) погледи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...