Косите ми миришат на цигари. Дим.
По тялото попил е ароматът на тъма.
В очите се разливат чаши. Парафин.
Топи се тялото ми в огън от свещта.
Дихание. Пропуква се ледът отдолу.
И шумът рисува облаци, ала без дъжд.
Порязах се. В сатена легнала и гола.
Бях истинска. Във фалш облечен мъж.
И студ лъха от душата. Бедна рима.
Спомени изстиват, есен от следобеди.
Поисках да съм с него. Бях любима.
Разменила не обич, а (последни) погледи.
© Даниела All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
