31 янв. 2013 г., 13:12  

Последните стъпки

1K 0 2

Броя последните стъпки на зимата -

пристъпват пред мен по снежните улици,

изгубват се бавно, там по пъртината,

след кратките дрямки и дълги безсъници.

 

А Янтра разлива водите си ледени,

прегръща брега в танц на танго

и в ласки, които от скреж са изпредени.

Красиво преплитат тела във едно.

 

Последните стъпки ехтят във небето,

отекват в камбаните на старите църкви.

Снежинки докосват ме, галят лицето,

а зимата бяла следите си кърпи.

 

Дали е далече китната пролет?

Усещам я, близо е. Идва с усмивка.

Ще дойде със птиците, с техния полет,

с цветя ще покрие, с цветна завивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...