Валери_Станков (Валери Станков)
1422 948
10 мар. 2024 г., 18:42

Последният ден на тати 

  Поэзия » Любовная
207 5 4

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ

... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях,
безкраен върволик от братовчеди,
дошли с опечалените цветя,
когато милнах скулите ти бледи,
ти сякаш каза: – Сине, свърши тя! –
и шефката на траурната фирма
над теб такава дълга реч държа,
че аз – замаян от тамян и смирна,
помислих си, че всичко е лъжа! –
ще станеш, ще си идем, ще си сипем
със теб по чаша винце у дома –
баща и син, поседнали на припек
във дворчето със вехтата асма,
сега след теб се влача по асфалта
към хълма с троскот и прощален трън.

И твоята ужасна катафалка
ще скърца цял живот във моя сън.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съпреживях...
  • Днес за жалост изпитах това мъчително бавно ходене във върволицата. На излизането след гробища се спрях и погледнах гърбовете на хората, помислих си - виж колко бързат сега да се приберат. Прибрах се със същото темпо, с което изпроводих размишлявайки над това.
    Страхотен стих!
  • ще станеш, ще си идем, ще си сипем
    със теб по чаша винце у дома –
    баща и син, поседнали на припек
    във дворчето със вехтата асма,

    Неподражаем!
  • Натъжи ме това стихотворение... Препоръчвам... Пет звезди от мен със свито сърце... Няма да слагам в графа Любими, защото иначе ще трябва да го препрочитам и да ме стяга пак гърлото...
Предложения
: ??:??