Последният ден на тати
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях,
безкраен върволик от братовчеди,
дошли с опечалените цветя,
когато милнах скулите ти бледи,
ти сякаш каза: – Сине, свърши тя! –
и шефката на траурната фирма
над теб такава дълга реч държа,
че аз – замаян от тамян и смирна,
помислих си, че всичко е лъжа! –
ще станеш, ще си идем, ще си сипем
със теб по чаша винце у дома –
баща и син, поседнали на припек
във дворчето със вехтата асма,
сега след теб се влача по асфалта
към хълма с троскот и прощален трън.
И твоята ужасна катафалка
ще скърца цял живот във моя сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
