bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
27 нояб. 2006 г., 15:43

Последният ход ( шахматно)  

  Поэзия
594 0 6
Правя първия ход
на гамбит на кралете –
разкошен.
Ето – първи паднаха
тънкогриви коне
( от въртележката детска)
пред вятърни мелници.
После пехотата
(отрядът на свещената Тива)
беше изблъскана в ъгъла
(за диагоналите на Дамата пречела).
На ножове неръждясали от вековете
вдигнаха офицерите –
знамена на вярата “ Утре”.
"Гърмете с топовете!"
"Картечен откос!"
Но те са само смачкани топчета -
Душата на хляба.
Остана кралят.
Винаги сам.
Винаги голия – като истина,
за край на играта.
В квадрата.

Последният ход...
Винаги в бяло!

© Божидар Пангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да ... КРАЙ
  • Етчи (Анета Саманлиева) Точно за да достигне до един човек понякога изпписваш сума ти неща. Така свършва играта, ако е писано. В Бяло.
  • "Последният ход..." за за завърши играта
    Благодаря Божидар, донесе ми още познание ...
    "Винаги в бяло!"

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Светослав , благодаря. Пиша това, което в дадения момент ми е възможното. И без претенция да бъде най и върховното. Просто е това.
    И ще ти пусна ..моето " Красиво е". Надявам се да го приемеш съвсем спокойно, най-малкото понеже имаме различни схващания за красиво. Поздрави!
  • писателче (Светослав Иванов)Уважаеми имам няколко мои принципи. Един от тях е ако нещо не разбирам/или /и усещам не коментирам. Още по-малко давам квалификации на автора му. Не веднъж съм се сблъскал с подобни коментари. За съжаление в тях често се отразява и професионалната деформация, да квалифицираш с общо разбираеми понятия, които нищо не говорят. Ако тук няма чуваемост за този стих, другаде от другиго вярвам и знам, че е имало. Просто защото пиша на това равнище и с тази искренност , които са в този момент достоверни.А и повярвай от шах разбирам. Добре.
    Бъди здрав
  • Писателче, извинявай, ама нещо не съм съгласен. А ако не се прави, а е? И кое не му е човешкото? Посланието - посланието може да е всякакво, нали така, абстракция "хората", когато се отнася до хора, четящи поезия е малко имагинерно... в смисъл, че всяко стихотворение е адресирано не до всички, понякога до двама, понякога до никой, ако не се намери (Не че е приятно, никак даже, струва ми се, че и ти си го изпитвал.) На мен, лично, ми хареса горното стихотворение, не защото съм сноб, например, а защото го възприемам като някаква Изначална Игра, при това с твърде човешки измерения.
    "Ти си ми приятел, но истината ми е по-скъпа."
    Съжалявам, ако... но така мисля.
Предложения
: ??:??