27 нояб. 2006 г., 15:43

Последният ход ( шахматно)

721 0 6
Правя първия ход
на гамбит на кралете –
разкошен.
Ето – първи паднаха
тънкогриви коне
( от въртележката детска)
пред вятърни мелници.
После пехотата
(отрядът на свещената Тива)
беше изблъскана в ъгъла
(за диагоналите на Дамата пречела).
На ножове неръждясали от вековете
вдигнаха офицерите –
знамена на вярата “ Утре”.
"Гърмете с топовете!"
"Картечен откос!"
Но те са само смачкани топчета -
Душата на хляба.
Остана кралят.
Винаги сам.
Винаги голия – като истина,
за край на играта.
В квадрата.

Последният ход...
Винаги в бяло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да ... КРАЙ
  • Етчи (Анета Саманлиева) Точно за да достигне до един човек понякога изпписваш сума ти неща. Така свършва играта, ако е писано. В Бяло.
  • "Последният ход..." за за завърши играта
    Благодаря Божидар, донесе ми още познание ...
    "Винаги в бяло!"

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Светослав , благодаря. Пиша това, което в дадения момент ми е възможното. И без претенция да бъде най и върховното. Просто е това.
    И ще ти пусна ..моето " Красиво е". Надявам се да го приемеш съвсем спокойно, най-малкото понеже имаме различни схващания за красиво. Поздрави!
  • писателче (Светослав Иванов)Уважаеми имам няколко мои принципи. Един от тях е ако нещо не разбирам/или /и усещам не коментирам. Още по-малко давам квалификации на автора му. Не веднъж съм се сблъскал с подобни коментари. За съжаление в тях често се отразява и професионалната деформация, да квалифицираш с общо разбираеми понятия, които нищо не говорят. Ако тук няма чуваемост за този стих, другаде от другиго вярвам и знам, че е имало. Просто защото пиша на това равнище и с тази искренност , които са в този момент достоверни.А и повярвай от шах разбирам. Добре.
    Бъди здрав

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...