bogpan (Божидар Пангелов) bogpan (Божидар Пангелов)
2 135
Nov 27, 2006, 3:43 PM

Последният ход ( шахматно)

  Poetry
718 0 6
Правя първия ход
на гамбит на кралете –
разкошен.
Ето – първи паднаха
тънкогриви коне
( от въртележката детска)
пред вятърни мелници.
После пехотата
(отрядът на свещената Тива)
беше изблъскана в ъгъла
(за диагоналите на Дамата пречела).
На ножове неръждясали от вековете
вдигнаха офицерите –
знамена на вярата “ Утре”.
"Гърмете с топовете!"
"Картечен откос!"
Но те са само смачкани топчета -
Душата на хляба.
Остана кралят.
Винаги сам.
Винаги голия – като истина,
за край на играта.
В квадрата.

Последният ход...
Винаги в бяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Да ... КРАЙ
  • bogpan (Божидар Пангелов)
    bogpan (Божидар Пангелов)
    Етчи (Анета Саманлиева) Точно за да достигне до един човек понякога изпписваш сума ти неща. Така свършва играта, ако е писано. В Бяло.
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    "Последният ход..." за за завърши играта
    Благодаря Божидар, донесе ми още познание ...
    "Винаги в бяло!"

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • bogpan (Божидар Пангелов)
    bogpan (Божидар Пангелов)
    Светослав , благодаря. Пиша това, което в дадения момент ми е възможното. И без претенция да бъде най и върховното. Просто е това.
    И ще ти пусна ..моето " Красиво е". Надявам се да го приемеш съвсем спокойно, най-малкото понеже имаме различни схващания за красиво. Поздрави!
  • bogpan (Божидар Пангелов)
    bogpan (Божидар Пангелов)
    писателче (Светослав Иванов)Уважаеми имам няколко мои принципи. Един от тях е ако нещо не разбирам/или /и усещам не коментирам. Още по-малко давам квалификации на автора му. Не веднъж съм се сблъскал с подобни коментари. За съжаление в тях често се отразява и професионалната деформация, да квалифицираш с общо разбираеми понятия, които нищо не говорят. Ако тук няма чуваемост за този стих, другаде от другиго вярвам и знам, че е имало. Просто защото пиша на това равнище и с тази искренност , които са в този момент достоверни.А и повярвай от шах разбирам. Добре.
    Бъди здрав

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0