Последният ми свят
Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова,
шепнати с напуканите устни.
В ласките - градили любовта,
даже в неизказаните мисли...
В облика на някоя сълза,
тайничко родила се в очите,
в болката... безумната тъга,
в пръстите, заровени в косите.
С думи ще рисувам този дом,
в който ще те съхраня за малко,
с мисъл да е мой... и твой подслон.
В него ще съм майка, ти пък – татко.
Там ще бъде този шарен свят -
малка стая, с маса за двамина.
Всичките трохи... ще бъдат хляб.
Лампата горяща – за камина.
Дните ни ще бъдат като сол,
вечерите бели... като вопли.
Слънцето – търкулната луна,
в пазвите ни тихо ще ни топли.
В утрото... със яростна тъга,
спомена ще гоня мълчаливо.
После тишина... и само дъжд...
Господи, нима не е красиво?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
