Валери_Станков (Валери Станков)
1132 825
10 нояб. 2022 г., 04:43

Последният парцел 

  Поэзия
304 1 7

Лула тютюнец в памет на баща ми.

Гроб номер три. Последния парцел.

Повехналите мамини циклами

на кръст прелях с резливия отел.

Отесах със теслата туфа троскот.

Изтръгнах прежълтелия шибой.

И – седнал до коляното на Господ,

баща ми каза: – Как си, сине мой? –

през хиляди небесни километри

слетя връз мене благият му глас,

и в мене оживяха дните светли,

в които с тати бях щастлив и аз,

добре съм, тате, слънцето залязва,

ела си тази вечер у дома? –

че къщата без теб е някак празна,

и мама си приказва сам-сама,

отелът тази есен беше златен! –

но винцето без теб не ми спори.

 

И, моля те, пази ми място, тате! –

в последния парцел – гроб № 3.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??