Валери_Станков (Валери Станков)
1104 825
10.11.2022 г., 4:43 ч.

Последният парцел 

  Поезия
298 1 7

Лула тютюнец в памет на баща ми.

Гроб номер три. Последния парцел.

Повехналите мамини циклами

на кръст прелях с резливия отел.

Отесах със теслата туфа троскот.

Изтръгнах прежълтелия шибой.

И – седнал до коляното на Господ,

баща ми каза: – Как си, сине мой? –

през хиляди небесни километри

слетя връз мене благият му глас,

и в мене оживяха дните светли,

в които с тати бях щастлив и аз,

добре съм, тате, слънцето залязва,

ела си тази вечер у дома? –

че къщата без теб е някак празна,

и мама си приказва сам-сама,

отелът тази есен беше златен! –

но винцето без теб не ми спори.

 

И, моля те, пази ми място, тате! –

в последния парцел – гроб № 3.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??