Последният куплет
Научих се на много, а останах
все тъй невеж за твоята любов.
Несъвършен, издялан криво камък,
човек белязан да е твой до гроб.
А ти търпиш ме с цялата ми пошлост,
със странностите, ровещи във мен,
с поетската ми откачена гордост,
че пò е скъп поредният рефрен.
И карам те да тръпнеш, да го чакаш,
избърсвайки отчаяна сълза.
На пода пада бавно лист премачкан,
посягаш и го вдигаш с лекота,
отваряш и четеш: "Обичам друга" -
заглавие на някой тежък стих.
Поглеждаш ме и казваш, че си луда,
без думи... И че просто съм циник!
Но аз си знам, че пак ще ме обичаш,
такъв, напълно откачен поет!
Без почести, с медали незакичен,
творящ до гроб последния куплет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Все права защищены
