10 мая 2008 г., 18:55

Последно

1.6K 0 41
Не ме разбра... и аз не те разбрах.

Раздялата не беше многословна.

За нас горяха  хиляди слънца,

които днес умираха... виновно.

Денят се влюби... в късната  Луна,

звездеещо заспива... със усмивка.

А ти и аз... шаблонно пак мълчим,

последен тост... изгаряща напитка.

Приличаше до края... на Любов.

Така не се научих да те мразя.

Бездетието вие... като скот,

в душата ми, която не опазих.

А Болката е тежка... като Болка,

така и не измислих друго име.

Не ме разбра... не стигна до сърцето.

Не те разбрах... Отдавна няма "Ние"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Креми, винаги е трудно да се опише една раздяла, но някак си и въпреки това , ти си успяла. Респект!
  • Много хубав!
  • "Така не се научих да те мразя."

    ....а нужно ли е ...., по-добре запази красивите спомени ..., щом е имало любов , значи е имало и ЗАЩО ...,настръхнах от стиха ти ,Креми..!!!...а и виж само какви стихове предизвиква тази болка ...., нали ?

  • "А Болката е тежка... като Болка,

    така и не измислих друго име."

    ...
  • ..."Раздялата не беше многословна"...
    ми не е имало раздяла Стоева а до сърцето е стигнал , щом такъв Прекрасен стих си написала...макар и Тъжен, но пък е в твоята стихия... в която си ... Най-добрата!!!


Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....