Последно
Раздялата не беше многословна.
За нас горяха хиляди слънца,
които днес умираха... виновно.
Денят се влюби... в късната Луна,
звездеещо заспива... със усмивка.
А ти и аз... шаблонно пак мълчим,
последен тост... изгаряща напитка.
Приличаше до края... на Любов.
Така не се научих да те мразя.
Бездетието вие... като скот,
в душата ми, която не опазих.
А Болката е тежка... като Болка,
така и не измислих друго име.
Не ме разбра... не стигна до сърцето.
Не те разбрах... Отдавна няма "Ние"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
а до сърцето е стигнал , щом такъв Прекрасен стих си написала...макар и Тъжен, но пък е в твоята стихия... в която си ... Най-добрата!!!
