gmateva (Галина Матева) gmateva (Галина Матева)
80
12 июн. 2008 г., 22:36

Последно

591 0 2
 

Последно

 

Погледни ме.

Усмихни се.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

Сърцето ме боли,

а ти не знаеш,

че вече е студено.

 

Прегърни ме.

Целуни ме.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

А споменът горчи

и ти не знаеш,

че ме зове небето звездно.

 

Докосни ме.

Съхрани ме.

Може би за последно...

Аз си отивам...

До мен коленичи

ти сам разбираш -

туй не е нередно.

 

Не се плаши,

кажи ми

всичко онова, което си пропуснал за толкова години.

Аз ще мълча и ще те слушам -

за друго просто нямам вече сили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Матева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0