gmateva (Галина Матева) gmateva (Галина Матева)
80
12.06.2008 г., 22:36

Последно

584 0 2
 

Последно

 

Погледни ме.

Усмихни се.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

Сърцето ме боли,

а ти не знаеш,

че вече е студено.

 

Прегърни ме.

Целуни ме.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

А споменът горчи

и ти не знаеш,

че ме зове небето звездно.

 

Докосни ме.

Съхрани ме.

Може би за последно...

Аз си отивам...

До мен коленичи

ти сам разбираш -

туй не е нередно.

 

Не се плаши,

кажи ми

всичко онова, което си пропуснал за толкова години.

Аз ще мълча и ще те слушам -

за друго просто нямам вече сили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0