Jun 12, 2008, 10:36 PM

Последно

  Poetry » Love
586 0 2
 

Последно

 

Погледни ме.

Усмихни се.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

Сърцето ме боли,

а ти не знаеш,

че вече е студено.

 

Прегърни ме.

Целуни ме.

Може би ти е за последно...

Аз си отивам...

А споменът горчи

и ти не знаеш,

че ме зове небето звездно.

 

Докосни ме.

Съхрани ме.

Може би за последно...

Аз си отивам...

До мен коленичи

ти сам разбираш -

туй не е нередно.

 

Не се плаши,

кажи ми

всичко онова, което си пропуснал за толкова години.

Аз ще мълча и ще те слушам -

за друго просто нямам вече сили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...